Лого Инова Топ Грийн
Еволюцията на зелените покриви

ЗЕЛЕНИТЕ ПОКРИВИ ПРЕЗ ХХ ВЕК

От началото на модерната епоха много държави на няколко континента поддържат идеята за зеления покрив жива. Тази концепция е широко възприета в различни региони и култури. В средата на 1880-те години новата технология представя идеята за жив покрив на върха на бетонния покрив. Първият модел на този покрив се появиява на Световното изложение в Париж през 1867 г. Моделът илюстрира зелен покрив с хидроизолация и дренажна система и се счита за първия съвременен дизайн на  екстензивен зелен покрив.

През 20-ти век, създателите на модерната архитектура Льо Корбюзие, Алвар Аалто и Франк Лойд Райт започват да прилагат зеления покрив и стените в своя дизайн, за да обединят естественото със строителството. Техните знаменити дизайни са ясен знак за тази концепция Villa Shodhan, Villa Mairea и Millard House). Следващите снимки представят известни сгради, проектирани със зелен покрив между 20-те и 60-те години на миналия век:

Зелените градини на покрива Рокфелер   Център в Ню Йорк, считани за първите модерни зелени покриви в САЩ (1930 г.)

източник: www.greenroofs.com

Къща над водопада (Fallingwater – букв. Падаща вода) или още Резиденцията Кауфман (Kaufmann Residence), е извънградска къща построена през в 1936 – 1939 г. по проект на американския архитект Франк Лойд Райт в югозападната част на щата Пенсилвания. Построена е в живописна местност, наречена „Мечия ручей“.

Названието на къщата се обяснява с това, че е построена върху малък водопад. Скоро след завършването си получава репутация на еталон за органичната архитектура. През 1966 г. получава статус на национален исторически паметник на САЩ.

източник: bg.wikipedia.org

Зелените покриви на Villa Mairea, проектирана от Алвар Аалто (1939 г)

Колаж от материали сред стволовете на безброй брезови дървета във финландския пейзаж, вилата Mairea, построена от Алвар Аалто през 1939 г., е знаменит проект на жилище, което бележи прехода от традиционната към модерната архитектура. За проекта на провинциалната къща за гости на Хари и Мейр Гюлихсен, Аалто получава разрешение да експериментира с мислите и стиловете си. Свободата на творчеството намира израз във Вила Майреа – радикална за времето си, съвършена, а днес – един от най-ярките представители на зората на модерната архитектура.

източник: www.archdaily.com

Зелените покриви в манастира La Tourette, проектиран от Льо Корбюзие (построен 1953 -1961 г.)

Манастирът Ла Турет е последната сграда на Льо Корбюзие, завършена в Европа, а според мнозина е най-емблематичният му проект. Построен е като уединен свят за общност от мълчаливи монаси от Доминиканския орден, съобразявайки се с техния уникален и специфичен начин на живот Манастирът включва сто самостоятелни килии, обща библиотека, трапезария, обител на покрива, църква и класни стаи.Комитетът, който взема решение за създаването на сградата, счита, че основното задължение на манастира трябва да бъде духовното пробуждане на хората и най-вече на жителите на близките райони. Единствената молба към архитекта от отец Мари-Ален Кутюрие била „той да създаде тихо жилище за сто тела и сто сърца“.

Льо Корбюзие инспектира строежа на зелените покриви на Манастира Ла Турет, в компанията на Доминикански монаси.

Архитектът от швейцарски произход, чиито идеи променят цялостната концепция за архитектура, формулира своите пет принципа на модерната архитектура, на които остава верен до края на живота си. Единият от петте принципа е пряко свързан със зеления покрив.  Вместо наклонен покрив, Льо Корбюзие използва почти винаги плоски покриви. По този начин покрива се използва като допълнителен етаж – озеленен като градина. Зелени покриви – един от принципите на модерната архитектура.

източници: www.archdaily.com / www.pro.magnumphotos.com

В края на 20-ти век появата на индустриална ера развива концепцията за зеления покрив в Германия, след иновацията на Х. Кох, представляваща смесен чакъл и пясък с катран, за постигане на незапалимо водоустойчиво покритие. С помощта на природата новите материали се превръщат в основа на системата за тревисти растения, които растат на покрива на сградата. По-късно през 60-те години както пясъчните, така и чакълестите слоеве са заменени с проста дренажна система и нов дизайн на лек зелен покрив. Иновациите и развитието на покривната технология правят Германия първата държава в света, възприела принципа на зеления покрив в сградата. Примерът много скоро е последван от Северна Европа и Северна Америка, а по-късно и от няколко страни в Азия.

ЗЕЛЕНИТЕ ПОКРИВИ В ГОРЕЩ КЛИМАТ

Определението за горещ климат в този раздел се отнася например до средиземноморския, тропическия, степния климат. Тези климатични условия приемат зелените покриви като строителни елементи или като необходима покривна градина както в традиционната, така и в монументалната архитектура в Азия, Африка, Евразия, Америка и Австралия. Първата поява на зеления покрив е в Зигурат в Древна Месопотамия, от четвъртото хилядолетие до 600 г. пр. н.е. Зеленият покрив, разположен в дворцовите храмове, представлявал треви, храсти и дървета, засадени по тераси на стъпаловидна пирамида. А най-известният зелен покрив в историята е построен около 500 г. пр.н.е. Висящите градини на Семирамида във Вавилон са прочути също и като първата ботаническа градина в света. Там се отглеждали различни видове растения,  непознати още на общността.

В средиземноморските цивилизации съществуването на зеления покрив е открито в сградите на Помпей, които представлявали зелени острови в сърцето на града. Зелената градина с форма на атриум се намира не само в публичните пространства, но и на покрива на сградите. Вила на мистериите (Villa Dei Misteri) е доказателство за наличието на интензивна покривна градина в Помпей. Входът на къщата свидетелства за градина на покрива, а фасадата е вид висяща градина. Предишните параграфи представиха накратко някои примери за зелени покриви, съществуващи в монументалната архитектура, използвани за смекчаване на горещите климатични условия, като зона за отдих или за изразяване на социалния статус на собственика. Недалеч от концепцията за зелен покрив на монументалната архитектура е появата на сух покрив в традиционната, народна архитектура. Заради липсата на вода в някои климатични области, използването на бамбук, трева, листа и тръстика като конструктивен елемент се прилагат в различни региони, времена и култури. По-долу е представено сравнение на различните видове зелени покриви, съществуващи в традиционната архитектура в други региони и цивилизации с горещ климат.

Жилище с форма на купол, направено от суха тръстика и покрито със суха трева в земите на племето Зулу, Южна Африка. Жилищата, проектирани с кръгли или геометрични форми, са покрити със суха трева, положена върху глинени, каменни или тръстикови къщи. Сламените зелени покриви, използвани от древността до сега, били най-ефективното средство за справяне с горещите климатични условия.

В някои Европейски страни сламеният покрив обикновено се използва, за да поддържа хладни закритите помещения. Дизайнът на къщата е различен в тази област. Както се вижда на фигурата, постройките от трева били използвани от фермерите в Гърция като временен подслон и склад.

Сухата трева се използвала от коренните жители на Америка, индианците, като строителен материали още преди нашествието на Испания. Тревата се полагала по стръмния покрив и за защита на палмовите листа от неблагоприятните външни условия. По-късно къщата Choza приела дизайна на квадратна къща, след нахлуването на испанците или на кръглата къща, заимствано от африканските мигранти.

В Азия сухите растения се използват като суровина за изграждането на селища в Китай, Индия, Япония и Индонезия. Тревен покрив се използвал от селяните, за да покрие тяхната права, кръгла или пирамидална форма на покрива. Фигурата показва пирамидална форма на сламена хижа в Залива. Сламеният покрив и стени се смятали за успешна техника за смекчаване на климатичните условия.

ЗЕЛЕНИТЕ ПОКРИВИ В СТУДЕН КЛИМАТ

В студената среда има множество примери за зелени покриви. Липсата на вода обикновено не е проблем в този климат. Следователно зелените покриви се използват като вид изолационен материал, за да се намалят топлинните загуби отвътре навън. Използването на суха трева в строителните материали в Европа се появява от праисторическо време. Съществуват примери за използване на зелени покриви в Централна Европа – в Германия, Полша, Франция, почти всички скандинавски страни, Ирландия и Великобритания. Съществуването на зелен покрив е известно също и в строителството на гробници. Тези прости конструкции помагат на праисторическата нация да сложи своя отпечатък върху ландшафтния дизайн. Освен сламения покрив, живият, зеленият покрив се използва много по-често в традиционната архитектура на народите, живеещи в студен климат. Хладното време позволява на тревата да расте лесно. И двете техники на покрива (сламен и жив зелен покрив) са широко известни от праисторическа ера до 19-ти век в много райони около Централна и Северна Европа, Франция, Британски остров и Русия. Доказателствата от разкопки разкриват, че между 3600 г. пр. н. е. до 2600 г. пр. н. е. широко е прилагано строителството на сламения покрив върху каменни стени, сламени бали или тухлени стени. Тази техника доказва, че зеленият покрив и кафявият (сламен) покрив са широко разпространени в различни видове сгради от църкви, временни подслони до къщи. Дори когато хората се ориентират към земеделие и се появяват селата в периода 3900–3600 г. пр. н.е. концепцията за зелена растителност и зелен покрив върху колибите и сградите продължава да се развива. По-долу са представени някои примери за приложението на зелен покрив в традиционната архитектура на народите в студен климат.

Тревна стена и жив, зелен покрив са основни елементи, използвани по време на ерата на викингите за защита на сградата от ниска температура през зимата. Тази техника датира от 800 г. сл. н. е. до края на 9 век. Снимката представя зелени покриви в Музея на открито Mailhaugen в Лилехамер, Норвегия

Концепцията за покрив и стени от трева е открита в Северна Америка, залива L’Epaves, Нюфаундленд, както и L’Anse. Тревният покрив, покриващ зимната къща от земята до върха на покрива или овалното семейно селище, се появява в Yup’ik Eskimo в Аляска. Приложената снимка показва големи вертикални жилища, покрити с тревната площ при река Юкон, Аляска

Снимката илюстрира живата трева на покрива на жилище в Канада. През 19 век руските мигранти предават техниката си на зелен покрив на Канада. Тревните стени и зеления покрив са показани в жилища на миньори в долината на река Томпсън, в Канада. Сухи клони и треви на покрива са използвани като строителни материали за изолация на жилищата в студения климат.

ПОЛИТИКА НА БИСВКИТЕ. Този уебсайт използва бисквитки, за да гарантира, че получавате най -доброто изживяване на нашия уебсайт.