Европейската комисия определя зелената инфраструктура като „Стратегически планирана мрежа от природни и полуестествени зони с други екологични характеристики, проектирана и успяла да предостави широк спектър от екосистемни услуги като пречистване на водата, качество на въздуха, пространство за отдих и смекчаване и адаптиране на климата. Озеленяване в София. Тази мрежа от зелени (земя) и сини (вода) пространства може да подобри условията на околната среда и следователно здравето и качеството на живот на гражданите. Тя също така подкрепя зелената икономика, създава възможности за работа и подобрява биологичното разнообразие“ (Европейска комисия, 2016).

Европейският  зелен пакт посочва, че: „Изграждането, използването и обновяването на сгради изискват значителни количества енергия и минерални ресурси (например пясък, чакъл, цимент). Сградите също така представляват 40% от цялата енергия, консумирана по време на фазата им на използване. Днес годишният процент на обновяване на сградния фонд варира от 0,4 до 1,2% в отделните държави-членки. Този процент ще трябва да се удвои поне за постигане на целите на ЕС за енергийна ефективност на сградите както и целите свързани с климата“. Вълната на обновяване, не случайно сочена като приоритетна за Зелената сделка, има за цел да отговори на множество предизвикателства – разход на енергия,  енергийната бедност, развитие на местните МСП, насърчаване създаването на работни места, постигане на екологични и климатични цели.

Озеленяването на сградите, включващо както покривно, така и вертикално озеленяване, е обичайна строителна практика в напредналите страни от десетилетия насам. Популярността му в цял свят става още по-голяма през последните години във връзка с концепцията за зелена инфраструктура и т.нар. природни решения (nature-based solutions) в архитектурата и строителството.

Смята се, че началото на движенията за екологично строителство е положено през 70-те години. Най-важните цели са били формулирани по следния начин:

• Здраве = ограничаване на рисковете;
• Екология = намаляване на натоварването на природата.

Дефинирането на екологичната сграда днес също съответства на тези два основни аспекта: тя е сграда, която създава комфортна и здравословна среда за обитаване; има ниски експлоатационни разходи и следователно не натоварва природата.

Същeствуват различни технологии за озелeняване на сградите като най-разпространените са:

Покривно озеленяване в София:

• Интензивно – отъждествява се с традиционното наземно озеленяване с дървесно-храстова и тревисто-цветна растителност – покривна градина.
• Екстензивно – с дебелина от 2 до 15 см. като конструкцията му е максимално олекотена и опростена.
• Преходни типове – полуекстензивно, обикновено интензивно.

Вертикално фасадно озеленяване – Tехнология за покриване или “опаковане” на различни строителни обеми с подходяща (влечаща) растителност.

Причините, поради които озеленените сградите се разглеждат като част от концепцията за зелена инфраструктура и екологизиране на строителството са множеството ползи и най-вече ПОЛЗИТЕ ОТ ЗЕЛЕНИТЕ ПОКРИВИ

НОРМАТИВНА БАЗА ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ В СОФИЯ И ДРУГИ ГРАДОВЕ – ПРИМЕРИ

Множеството примери от Западноевропейски държави, САЩ, Канада, Япония, Сингапур и др.  показва, че задължително условие за реализиране на технологиите за озеленяване на сгради е регламентирането им чрез нормативна и законодателна уредба. По-долу са представени някои примери на регулиране и нормиране, указани в устройствените планове на плановете за земеползване:

Германия:

• Задължително проектиране на екстензивни зелени покриви на сгради с плосък покрив
• Задължително озеленяване на всички плоски покриви с квадратура над 100 кв.м.

Брюксел, Белгия

• Задължително озеленяване на всички плоски покриви с квадратура над 100 кв.м.

Портланд, САЩ

• Изискване всички новопостроени сгради да имат зелен покрив, озеленяване мин 70% от площта

Торонто, Канада

• Задължително изграждане на зелени покриви за обществени (административни, търговски), производствени и жилищни сгради с РЗП над 2000 кв.м. Процентът на озеленяване варира от 20-60%, в зависимост от площта.

ВИДОВЕ ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА

Елементът на задължителност в много градове се съчетава с различни варианти на подпомагане от страна на общините или други инстанции. По данни на Немската асоциация на градинарите (ZVG), Организацията на  парковите администратори на немските градове (GALK) и Организацията за изследване и развитие в областта на ландшафтното строителство (FLL) се предлага:

Пряко финансиране

• 43 % финансова помощ при изграждане на покривно озеленяване
• 37 % финансова помощ за озеленяване (включително покривно)
• 17% финансова подкрепа при покривно озеленяване, осигурени от “Програма за управление на водите”.

В Германия от 193 големи градa, 29 дават директна финансова подкрепа за строеж на покривни градини в рамките на 25 до 100% от цената. В 41 града покривното озеленяване се възприема като мярка за балансиране на отрицателното екологично влияние на сградите, която е задължителна според Германския Федерален Акт за Опазване на Околната Среда. В 27 града се издава разрешително за строеж, само ако проектът включва покривно озеленяване. Добри примери за прилагане на озеленяване в София.

Косвено финансиране

• Намаляване на данъците за отвеждане на дъждовните (повърхностни) води

Озеленени покриви с голям водозадържащ капацитет, изградени върху широкоплощни сгради (обществени, жилищни и др) могат да получат облекчения, равняващи се на до 50% от данък ‘дъждовни води’, а в случай че в канализационната система няма заустване на дъждовни води, са освободени от данъка 100%.

В Германия, както и в повечето развити страни съществуват и други стимули като: Екологична компенсация и включване в регулаторни механизми, кридитни облекчения, стартови грантове, стимулиращи доброволното създаване и поддържане на озеленяване на сгради.

НОРМАТИВНА УРЕДБА ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ В СОФИЯ И В БЪЛГАРИЯ

Въпреки че в България все още не са изработени критерии за зелената архитектура, понятието започва да се налага предимно като част от екологичната и най-вече като предмет на ландшафтната архитектура. Нормативно началото на процеса на зелената архитектура е поставено с промяна на Закона за устройство на териториите през 2007 г., където в чл.62, ал. 10 от Закона е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи.
Задължителните норми за зелени площи са заложени в Наредба № 7 от 2003 г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Първите стъпки за въвеждане на елемента на задължителност на тази практика за озеленяване в София и в България са направени с Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, както и озеленяване в София от 11.10.2007 г. Според Чл. 25 (3) в устройствени зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0,6 м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м) площта им се умножава с коефициент 0,8. Без да се подценява капацитета на покривното озеленяване обаче, посочените коефициенти на тежест са завишени, както спрямо традиционните зелени площи, така и в сравнение с възприетите коефициенти в другите страни. За сравнение – в приетия през 2006 год. Устройствен план на Париж за покривни градини с дебелина на субстрата 0,8 м този коефициент е 0,5, за озеленени покриви и покривни тераси с по-малка дълбочина – 0,3, за озеленени стени, зидове и др. вертикални повърхности – коефициентът е 0,2.

---

Ние от Инова Топ Грийн предлагаме проектиране, изграждане и поддръжка на зелени покриви. Също сме първият български производител на растителни чимове от седуми (сукуленти) и Субстрат за екстензивни зелени покриви.

СВЪРЖЕТЕ СЕ с нас за реализирането на вашия мечтан озеленен проект!